Да те посрещнат след пътуване

Тези дни приятелка ми даде книгата "Капучино за женската душа". Авторката Мейв Харън е телевизионен продуцент. Написала е други 9 романа и много разкази. Не съм чела нищо от нея досега, но книгата (макар да съм в нейното начало) ми харесва - кратки етюди за малки ежедневни радости. Описала е нещата, които и доставят удоволствие и съветва всеки един да открие хубавите малки дребни неща, да ги грабне и да се наслади на мига: прясноизпеченият хляб, топлите хавлии, свежите утрини, смехът на дете, цветя.....
Едно от есетата е "Да те посрещнат след пътуване":
"Когато видиш познато усмихнато лице зад бариерата, човек, готов да поеме багажа ти и да те закара до вкъщи, изпитваш неповторимо удоволствие. Чувстваш се обичана, желана, част от нещо. Този инстинкт е толкова силен, че ни се иска да ни посрещнат дори когато никой не знае, че пристигаме..."

Това е самата истина. Всеки ще се сети за последното си завръщане и ще се усмихне, защото при посрещането е бил щастлив. Може би щастието е било в самото очакване на посрещането, но е истина, че когато се завръщаш на любимо място, се чувстваш обичан и желан. Скоро моята дъщеря ми довери, че когато се прибираше от морския лагер тази година е очаквала с нетърпение срещата ни и леко е била недоволна, че при самата среща нищо не е "екплоадирало". Може би ние сме били леко студени или нейната малка женска душа е очаквала много повече, но явно трябва да показваме повече емоции.

Сега аз очаквам своето професионално завръщане, което ще се случи съвсем скоро и се вълнувам, като при завръщане от дълъг път. Каквото и да е посрещането, душата ми е щастлива и радостна.