Вкопаната църква "Света Богородица", Созопол

Вкопаната църква "Света Богородица" Созопол

Църквата "Света Богородица", Созопол, поглед от улицата

Църквата се намира в северната част на стария Созопол. Построена през ХV в. на мястото на по-стар християнски храм. Късносредновековната църква е била разрушена при завладяването на Созопол от турците. Храмът е вкопан в ската, защото при възстановяването му не е било възможно християнските храмове да са по-високи от мюсюлманин на кон. Църквата е възстановена с патриаршеска грамота, която е разрешила на игумена на манастира "Свети Йоан Продром" през 1482 г. да възстанови тази църква като метох на островния манастир. Големите колони на църквата вероятно са взети от други разрушени църкви, които в Созопол са 63, но днес са останали само основите им. 

По план църквата е трикорабна, едноапсидна псевдобазилика. Тя е вкопана в земята, източната и стена е на нивото на минаващата покрай нея улица, и по външен вид почти не се отличава от къща. 

Църквата е изградена от дялани камъни, укрепени с дървени сантрачи. През многовековното си съществуване сградата претърпява няколко преустройства, поради което трудно може да се съди за първоначалния и вид. Сега съществуващият храм е изграден на няколко етапа. Най-стара в него е олтарната част, датираща вероятно от Средновековието. Към нея през ХVІІІ в. е прибавен трикорабен наос. През ХІХ в. към наоса е прибавен напречно изграден притвор.

Покривът се носи от дървени колони, завършващи със старинни каменни капители, такива се забелязват и в двора на храма. Църквата не е изографисана и няма следи от по-стари стенописи.

Иконостасът

Тук се съхраняват ценни дърворезбовани иконостас, амвон и владишки трон, дело на майстори от Дебърската школа, изработени в края на XVIII век. Иконостасът е изпълнен с богатата растителна орнаментация и множество сцени с фигурални композиции от светото писание. Съставен е от две редици икони - долният ред с осем големи икони (две от тях липсват) и горният ред с малки празнични икони (днес от тях няма нито една оригинална). Иконите са дело на странджански майстори, като от поставените дати на някои от иконите - на "Св. Богородица"(1781 г.) и "Св. Спиридон" (1782 г.), е видно, че те са изографисани в края на XVIII век. Други две са от 1830 г.

Дворът на църквата

Църквата в Созопол не е музей, а е собственост на Светия Синод на БПЦ, предадена в края на 90-те години. Оригиналните икони са откраднати през 60-те години на 20 в. Оцелелите икони са прибрани за съхранение в Бургаската галерия. В момента иконите в църквата са събирани от паднали параклиси, от къщите на хората или копия на оригиналите, изработени от иконописеца Желю Желев. В началото на 2016 г. е поставено копие на чудотворната икона "Черна Света Богородица". Иконата е от епохата на Българското средновековие и е рисувана от Константин Византийски. Тя е била в иконостаса на един от двата храма на островния манастир "Св. Иван Предтеча", на едноименния остров срещу Созопол. По разкази на хора са ставали много чудеса и е била тачена не само в Созопол, но и във всички селища по брега на Бургаския залив – Несебър, Поморие, Бургас, Царево, Ахтопол. Проф. Божидар Димитров, директора на НИМ, измолил от Вселенския патриарх разрешение да изработи копие за църквата в родния си град и днес може да се види в църквата.

Предаване на проф. Божидар Димитров, където подробно говори за църквата. Пуснете от 52 минута нататък.