Боженишки Урвич, село Боженица

Крепост "Боженишки Урвич", село Боженица

Неизвестна туристическа дестинация

   

Скален надпис в крепостта "Боженишки Урвич", село Боженица

Без никаква предварителна подготовка, само от случайно съобщение на Община Ботевград за Традиционен Народен събор на 29.08.2015 тръгнахме натам. Село Боженица се намира на 75 км от София и още 20 км след Ботевград. Жителите му по постоянен адрес са 76, а по настоящ 137. Къщите в селото обаче са големи, поддържани и явно синовете, дъщерите и внуците се връщат често тук. След като стигнете Ботевград, продължете към селата Скравена и Новачане. В Новачане внимавайте за табела посока село Боженица (на изток). По този път ще стигнете до селото и няма къде да се объркате. Стигнете до центъра на Боженица и свийте на дясно.

Скален надпис от времето на Цар Иван Шишман

Има табела "Боженишки урвич" и ще се ориентирате. Минавате много тясно мостче и продължавате по пътя нагоре. Пътят е добър и Ви предстои изкачване от 3-4 км. Крайната точка е голям паркинг, където можете да оставите колата си. Продължете пеша по пътя и ще стигнете до голяма поляна, сцена, чешма, беседки, пейки и голяма станция на Ботевградската община.
Станцията е много хубава, но не работи целогодишно или като хотел, а само за "мероприятия на общината".

Общинска почивна база "Урвич"

Стигнахме до поляната, а там народ, песни, танци, кабапчета, курбан чорба, розов памук и локум - истински събор. Явно този ден е популярен в околността, защото имаше много хора, а на площадчето пред сцената непрекъснато се хващаха млади и стари на хорото.
Пътеката към крепостта "Боженишки урвич" е с каменни плочи, но ви предупреждавам, че наклонът е много голям. Нагоре е трудно, но надолу е лесно. Крепостта е от Ранното средновековие, от времето на Иван Шишман и се издига се на 750 м. надморска височина, естествено защитена от урви и отвесни скали. Боженишката крепост е била предназначена не само да контролира проходи и пътища, но при военна опасност да приютява околното население зад здравите си стени. Най-интензивен живот в Боженишки Урвич е имало в края на 14 век, когато крепостта е била седалище на владетеля севаст Огнян, за което свидетелства и скалния надпис. Сигурна съм, че и преди това е имало живот там, но затова трябва да проверя в историческия музей на Ботевград. Скалните ниши и скалното светилище там са много по-древни и най-вероятно тракийски, но затова нямаше надписи и табели.

схема на крепостта

крепостни стени

поглед от високо

Крепостта е доста голяма и си заслужава да се разгледа. Вървите между крепостните стени и си мислите как е бил организиран живота там - цистерна, крепостна стена, крепостна кула, скално светилище, сгради, наблюдателен пост.....

крепостни стени

скална ниша

скално светилище

скално светилище

Гледките, които се откриват на наблюдателните постове са неповторими и цялата планина се вижда, като на длан.

Планината от Боженишки Урвич

Планината от Боженишки Урвич

Слизането, за разлика от качването е бързо и отново се потопихме в български ритми и кебапчета. Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл бяха гости днес на народния събор. Всички играеха и пееха, а удоволствието беше стократно.

Тръгнахме си доволни от Боженишки Урвич и видяхме един дядо бодро да крачи надолу по пътя. Оказа се дядо Веселин, гайдаря от Скравена. Изпуснал автобуса, който кмета на Ботевград е осигурил за всички от околните села, които искат да дойдат до събора. Взехме го и го закарахме до Скравена. Дядо Весо, не чува и е над 80 години, но още носи музиката в сърцето си. Затова днес дошъл на събора, да види Чакърдъкова. Той е от Свогенските села, но се преселили "тук на по-равно". Единствен гайдар, е бил желан гост на всички трапези и празници в миналото, но както видяхме и днес не пропуска. Казва, че днес музиката е във всяка стая и не се цени умението да свириш на гайда. Да си жив и здрав дядо Весо и както си обещахме догодина пак там да се видим - 29 август, традиционен народен събор "Боженишки урвич", Урвишка поляна, село Боженица. И да ви кажа, на събор трябва да си носите съдове за курбана, че ние днес само мирисахме и не опитахме, защото бяхме неподготвени, но догодина....