Ден на розовата Фланелка

Вчера дъщеря ми превъзбудено ми разказа как е преминал "Деня на розовата фланелка в училище". В 55 СОУ за втора година отбелязват този ден, който е започнал в Канада като "Ден за борба с тормоза в училище" (в Канада). На този ден участниците са помолени да носят розово, за да символизират своята позиция и неприемане на тормоза в училище. Инициативата започва като протест срещу инцидент станал в училище в канадска провинция Нова Скотия. Това събитие е организирано от двама ученици - Дейвид Шепърт и Травис Прайс. При откриване на учебната година през септември 2007г. в тяхното училище група от по-големите ученици са се подигравали и тормозили един деветокласник, че дошъл на училище с розово поло. На следващият ден тези двама ученици са решили да се организират да купят и разпространят сред съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното момче. Тази тяхна инициатива бързо става популярна и между учениците от други училища.
 
Доколкото разбирам инициативата е подета и от по-големите ученици в нашето училище и те са организирали раздаването на листовки, значки, презентации и т.н. Доволна съм от примерите, които са обсъждали: изнудване в интернет; как да се различат сигналите за тормоз и фалшивите такива и др. подобни. Темата е много актуална и се радвам, че децата я поставят и разглеждат по този начин, но...имам въпроси към директорката на училището, защото каквото и да се случва там, тя трябва да е дала своето разрешение и да осъществи контрол върху изпълнението:

• Не приемам текста, който се е раздавал на учениците от 7 клас - не само има правописни грешки, но съдържа съвети към децата как да се предпазят, че направо започваш да се смееш като ги четеш. Тъй като няма подпис под съветите се чудя това гледната точка на психолозите ли е или на пострадалите?
• Изобщо не е ясно кой е организатор на инициативата - училището, неправителствена организация или спонтанна организация на учениците?  

Ето текста:

Как можете да се справи с тормоза в училище

 Макар да няма просто решение на проблема следните стратегии могат да са от помощ:
- Не била да се показва страх пред насилника
- Добре е да се научите как да изразявате увереност с езика на тялото си. Например как да ходи изправено, да гледа хората в очите и да говори с повече увереност. В никакъв случай не е добре да бяга от насилника - това би потвърдило представата за надмощие у него.
- Не бива да се отговаря на обидите, защото така се провокира повече агресора. Ако не е опасно обаче детето би могло да погледне в очите грубияна и да каже твърдо, но спокойно: "Не ме интересува какво говориш" или "Не ме плашиш!"
- Трябва да стане ясно на агресора, че ще бъде съобщенио за поведението му на учител или родител. Много от децата се притесняват да издават съучениците си, защото смятат, че ще ги подиграват или ще им се ядосат повече. Но да се разкрие тормозът пред някой възрастен е единственият начин да се спре с него.
- Разговаряйте с учителите или някой от ръководството на училището, за да сте сигурни, че ще се вземат мерки срещу подобни бъдещи прояви.
- Разиграйте с родителите си различните възможности, по които може да реагирате на обидни коментари или действия. Репетирайте спокойното, но уверено посрещане на подигравките. Така ще намалите напрежението и ще се чувствате по-уверен/а в бъдеще.
- Развивайте своите интереси и способности. Запишете се в извънучебни активности, които ви допадат. Потърсете контакт с родителите си. Те ще Ви помогнат да развиете положителна самооценка за себе си. Осъзнайте и повярвайте в положителните качества.
- Търсете приятели, които Ви ценят и приемат такъв, какъвто сте. Ако намерите истински приятели, то Вие ще се чувствате ценен и съответно ще бъдете и по-устойчив на опитите за сплашване.
- Добре е да сте уверени и да сте сигурни, че можете да разчитате на родителите си. Дори само, за да Ви изслушат, присъствието им ще ви помогне.
- Учете се да се подкрепят едни други. Тормозът в училище се подсилва от това, че се игнорира. Затова опитайте да измислите начини по които да се помогне на малтретирания. Такива примери са самият отказ да наблюдавате и да участвате в нагрубяването или пък започването на разговор с хулигана, за да се отвлече вниманието му. Някой би могъл направо да го попита следното: "Защо се заяждаш с него? Ако мислиш, че си интересен така, се лъжеш." Понякога, разбира се с прекалено много да се очаква ние децата да постъпваме толкова зряло и да се защитаваме едно - друго. Задължителното, което трябва да направим в такива случаи, обаче, да поискаме помощта на някой възрастен.