Конски косми се превръщат в змии
Чували сте този мит, че конски косъм (ако няма такъв наличен, може и човешки) се потапя във вода и на 21 ден се превръща в змия. Като деца сме натопили много косми в чаши с вода, защото си мислехме, че това е истина. Оказва се, че Рената Сур (участничка в "Събирачи на легенди"), също се е поддала на легендите в село Горна Липница. Вижте къде и как:
Дали конските косми се превръщат в змии или Как едно село може да се възроди с изкуство?
Кметът на Горна Липница Юлко Палов не крие радостта си, че след 70-годишно прекъсване църквата отново ще отвори врати.
Рената Сур плете змийска кожа от конска опашка.
Резбарят Калин Койчев смята, че артпроявите ще дадат нов живот на старото място.
Мая Опрея търси доброто и злото в змейските символи.
В една от легендите за Горна Липница се разказва, че магьосниците използвали времето по залез слънце, за да лекуват от уроки, болести и други човешки неразположения. Обяснението на фолклористите е, че това е времето между деня и нощта, между мрака и светлината, между доброто и лошото. Всъщност в това фолклорно безвремие злите сили са се прибрали, а добрите чакат да бъдат извикани. Горе-долу такава е ситуацията в българското село в момента. Процесът на обезлюдяване, орязани бюджети, обедняли хора, затворени училища и детски градини, разграбени къщи и престъпления, родени от мизерията, продължава вече около 20 години. През цялото това време някой се надява да дойдат по-добри времена, да се отмие, сякаш урочасаното българско село и да се върне благодатта. Докато някой чакат, обаче други действат. И дори да става бавно, в крайна сметка резултат има.
Преди 2 г. в павликенското с. Горна Липница е създадено Сдружението за развитие на селото. Година преди това селското училище е закрито. Великолепната му сграда започва да се руши пред очите на хората, които свързват целия си живот с него. Дворът с почти вековни липови дървета буренясва. Въпрос на време е сградата да изчезне или да бъде купена за жълти стотинки и пак да продължи да буренясва, но вече като частна собственост, докато й дойде времето да бъде препродадена. Така до есента на 2009 г., когато сдружението, в което членуват над 30 души, разбира, че тази стара сграда, може да заживее нов живот. Така се ражда идеята за може би първата у нас артрезиденция “Старото училище”. Сдружението за развитие на Горна Липница става член на световната мрежа Res Artis, създадена през 1993 г. и обединяваща повече от 200 центъра за изкуство в 50 държави, стимулирайки артисти от всички краища на света да творят. Всяка една от тези резиденции обявява отворени врати по различни тематики на сайта на сдружението, а артистите правят своята заявка за участие. За малко повече от месец след качването на обявата за набиране на участници в артрезиденцията край Павликени са получени 27 заявки от чужди творци и 23 от български артисти. Финалните участници са избрани на базата на конкурс и в крайна сметка в ателиетата на старото училище творят 11 артисти - трима от Румъния, Унгария и Полша и останалите от България. Привлякохме и местни творци, разказва основният организатор на проекта Димитър Палов. Сред местните са Пламен Петров, роден в Горна Липница, и неговият син Габриел, който е на 11 г. и е най-младият член на това артобщество. Пламен Петров е човекът, който е привлякал за каузата на изкуството стотици деца от павликени и околните села, самият той е председател на сдружението детски пленер “Сбъдната приказка”, което се провежда в Боженци.
Идеята на артрезиденциите е да привличат творци от цял свят, които не само могат да обменят идеи, изкуство и мисли помежду си, но и да участват в живота на местната общност, разказва Димитър Палов, който се е запознал с концепцията на световната мрежа по време на световната конференция на Res Artis във Вършава през миналата година. Самият той е юрист по образование, но е израснал с приказките и легендите на баба си за магьосничества и змейове именно тук в Горна Липница. Така темата, която трябва да обединява творците, идва от само себе си - “Събирачи на легенди”.
Унгарката Рената Сур е омагьосана от легендата, според която, ако конски косъм преседи в продължение на 40 дена във вода, ще се превърне в тънка змия. Рената няма времето да провери наживо дали това е само легенда, или истинско магьосничество, затова ще визуализира тази трансформация. От истинскd (изпрана и подстригана) конска опашка. С помощта на кука за плетене тя ще изработи косъм по косъм плетеницата на змийска кожа. Възпитаничката на Колежа по изкуства в Лондон визуализира своето изкуство стъпка по стъпка.
Също змия е темата, върху която работи Мая Опрея от Румъния. Тя е завършила живопис в САЩ и картината, която рисува в едно от ателиетата, изразява превъплъщението на змията от добро към лошо и обратно. От една страна, този древен символ изразява силата на фармацията, на лечението, от друга - показва вечната комуникация между двете начала.
Йоана Бушовска от Полша не работи по конкретна легенда. Тя използва местните митове и създава собствена трактовка. Нейният змей, който скицира в началото на престоя си в артрезиденцията, получава диня, за да бъде омилостивен от местна девойка. Тя го прави по-добър, защото му показва силата на подаръка, като отношение, споделя Йоана. Търновската художничка Красимира Димитрова обаче показва друг аспект от взаимодействието змей-мома. Тогава, когато змеят отнема цялата сила на момичето, защото чувствата са изпепеляващи и нещо трябва да остане, като жертва.
Бившите класни стаи на старото училище са превърнати в ателиета. Сред тях е фотографското студио, на чието оборудване могат да завиждат най-известните фотографи. Дворът пък се е превърнал в арттеритория на скулпторите. Сред тях е носителят на една от наградите “Червеното пони” Калин Койчев. Има легенда, според която в тъмни доби дърветата стават хора и обратно, споделя своята концепция авторът. При мен няколко дървета ще се превърнат в хора, така както едно затворено училище няма да бъде оплаквано, защото се събужда за нов живот, пояснява творецът.
От творческия процес под липите най-много се вълнува кметът на селото Юлко Палов. Енергичният мъж е написал на вратата на кабинета си “работно време: ненормирано”. Най-голямото му желание е да покаже докъде е стигнал ремонтът на църквата “Св. Димитрий”. Тази църква е строена от Колю Фичето в периода от 1861 до 1863 г. Пеша местните хора са стигнали до султана, за да поискат ферман за строителството й. Построена е изцяло от липнишки камък, но за да не си личи, колко е голяма, я посипали с пръст и днес вратата на светата обител е разположена под тавана на една от стените й. След встъпването си в длъжността кмет, Палов печели първия проект за ремонт на покрива в размер на 2000 лв. Изпраща резултатите в комисията по вероизповедания, в резултат на което през тази година получава още 3000 лв. за довършване на ремонта. Те не стигат, защото църквата е в окаяно състояние, не е действаща близо 70 г. Тогава на помощ идват местните хора. Кой с колкото може помага. От бабата, дала кора яйца за майсторите, до човекът, който отделя от пенсията или заплатата си. Всеки получава удостоверение за дарител, независимо от размера. Така събрали още почти 1000 лв. Иконописката Мария Алексиева е участник в артрезиденцията, но мястото й е върху скелето, където безвъзмездно възстановява външните стенописи на храма. Докато нямаше храм, издигнахме такъв в двора на нашата къща, разказва Юлко Палов. Параклисът е построен така, че всеки може да влезе и да запали свещ. Пази го смокът Бончо. Параклисът “Св. Йоан Рилски” е осветен от дядо Григорий, има антемис и до момента в него са извършени почти 10 кръщенета и венчавки. От 2005 г., когато е построен, службите тук извършва отец Мелети, а камбаната се бие всяка сутрин в 8.00 часа.
Догодина пак ще отворим артрезиденцията, а междувременно експозицията от сегашната ще бъде наредена в местното читалище, редом до юбилейната сбирка на Серафим Северняк, който е от тук, споделя идеите си Димитър Палов. Идеята ни е да превърнем мястото в непрекъснато действащо, така както е на много места по света.
Идеята на артрезиденциите е да привличат творци от цял свят, които не само могат да обменят идеи, изкуство и мисли помежду си, но и да участват в живота на местната общност, разказва Димитър Палов, който се е запознал с концепцията на световната мрежа по време на световната конференция на Res Artis във Вършава през миналата година. Самият той е юрист по образование, но е израснал с приказките и легендите на баба си за магьосничества и змейове именно тук в Горна Липница. Така темата, която трябва да обединява творците, идва от само себе си - “Събирачи на легенди”.
Унгарката Рената Сур е омагьосана от легендата, според която, ако конски косъм преседи в продължение на 40 дена във вода, ще се превърне в тънка змия. Рената няма времето да провери наживо дали това е само легенда, или истинско магьосничество, затова ще визуализира тази трансформация. От истинскd (изпрана и подстригана) конска опашка. С помощта на кука за плетене тя ще изработи косъм по косъм плетеницата на змийска кожа. Възпитаничката на Колежа по изкуства в Лондон визуализира своето изкуство стъпка по стъпка.
Също змия е темата, върху която работи Мая Опрея от Румъния. Тя е завършила живопис в САЩ и картината, която рисува в едно от ателиетата, изразява превъплъщението на змията от добро към лошо и обратно. От една страна, този древен символ изразява силата на фармацията, на лечението, от друга - показва вечната комуникация между двете начала.
Йоана Бушовска от Полша не работи по конкретна легенда. Тя използва местните митове и създава собствена трактовка. Нейният змей, който скицира в началото на престоя си в артрезиденцията, получава диня, за да бъде омилостивен от местна девойка. Тя го прави по-добър, защото му показва силата на подаръка, като отношение, споделя Йоана. Търновската художничка Красимира Димитрова обаче показва друг аспект от взаимодействието змей-мома. Тогава, когато змеят отнема цялата сила на момичето, защото чувствата са изпепеляващи и нещо трябва да остане, като жертва.
Бившите класни стаи на старото училище са превърнати в ателиета. Сред тях е фотографското студио, на чието оборудване могат да завиждат най-известните фотографи. Дворът пък се е превърнал в арттеритория на скулпторите. Сред тях е носителят на една от наградите “Червеното пони” Калин Койчев. Има легенда, според която в тъмни доби дърветата стават хора и обратно, споделя своята концепция авторът. При мен няколко дървета ще се превърнат в хора, така както едно затворено училище няма да бъде оплаквано, защото се събужда за нов живот, пояснява творецът.
От творческия процес под липите най-много се вълнува кметът на селото Юлко Палов. Енергичният мъж е написал на вратата на кабинета си “работно време: ненормирано”. Най-голямото му желание е да покаже докъде е стигнал ремонтът на църквата “Св. Димитрий”. Тази църква е строена от Колю Фичето в периода от 1861 до 1863 г. Пеша местните хора са стигнали до султана, за да поискат ферман за строителството й. Построена е изцяло от липнишки камък, но за да не си личи, колко е голяма, я посипали с пръст и днес вратата на светата обител е разположена под тавана на една от стените й. След встъпването си в длъжността кмет, Палов печели първия проект за ремонт на покрива в размер на 2000 лв. Изпраща резултатите в комисията по вероизповедания, в резултат на което през тази година получава още 3000 лв. за довършване на ремонта. Те не стигат, защото църквата е в окаяно състояние, не е действаща близо 70 г. Тогава на помощ идват местните хора. Кой с колкото може помага. От бабата, дала кора яйца за майсторите, до човекът, който отделя от пенсията или заплатата си. Всеки получава удостоверение за дарител, независимо от размера. Така събрали още почти 1000 лв. Иконописката Мария Алексиева е участник в артрезиденцията, но мястото й е върху скелето, където безвъзмездно възстановява външните стенописи на храма. Докато нямаше храм, издигнахме такъв в двора на нашата къща, разказва Юлко Палов. Параклисът е построен така, че всеки може да влезе и да запали свещ. Пази го смокът Бончо. Параклисът “Св. Йоан Рилски” е осветен от дядо Григорий, има антемис и до момента в него са извършени почти 10 кръщенета и венчавки. От 2005 г., когато е построен, службите тук извършва отец Мелети, а камбаната се бие всяка сутрин в 8.00 часа.
Догодина пак ще отворим артрезиденцията, а междувременно експозицията от сегашната ще бъде наредена в местното читалище, редом до юбилейната сбирка на Серафим Северняк, който е от тук, споделя идеите си Димитър Палов. Идеята ни е да превърнем мястото в непрекъснато действащо, така както е на много места по света.
в. Янтра Днес
Марина ПЕТРОВА
сн. Христо ПАВЛОВ
Марина ПЕТРОВА
сн. Христо ПАВЛОВ
Коментари
Публикуване на коментар