Кафка на плажа

"Кафка на плажа" е първата книга от творчеството на Харуки Мураками до която се докосвам. Подари ми я приятелка за Нова година и ме предупреди, че е "особена". Както казва самия автор: "Кафка на плажа съдържа не една гатанка, но аз не давам отговори. За всеки читател отговорът е различен и той трябва да го открие за себе си".
Книгата е пълна с "объркани" герои, които търсят себе си и които по азиатски мистериозен начин се събират, за да "изяснят" спомените си, чувствата и емоциите. Главният герой е Кафка Тамура, който на 15тия си рожден ден просто си взима най-необходимите неща и тръгва към далечен японски град, за да открие отговорите на въпросите, които го измъчват. Пристигайки в Такамацу, момчето е наясно как ще подреди новия си живот - евтин хотел, близка спортна зала и най-много време ще прекара в частна библиотека - идеалните места, където "без входна такса, никой нищо няма да ти каже, ако си дошъл сам, без възрастен придружител. Седиш си и си четеш каквото поискаш". Странно е, че момче решава да опознае живота, чрез книгите, но както по-късно ще стане ясно, в книгата няма случайни неща.
Другият герой е Наката - възрастен старец, който като ученик изпада в кома при инцидент, който никой не може да обясни и паметта му е празна от знания и спомени. Наката не може да чете, пише и смята, но някак е успял да се справи в живота. Умението, което придобил след инцидента е да говори с котки. Наката също тръгва на път, за да търси "изгубената половина на сянката си". Освен тях в книгата има  шофьор на товарен камион, който открива музиката на Бетовен, момиче, което припознава себе си като мъж, красива петдесетгодишна дама, която е загубила мечтите си, когато е била на двадесет, творец, който иска да умре.....
В книгата се случват необичайни неща: валят риби и пиявици от небето, камък е преместен, за да може да се отвори входа към "отвъдното", за да може Кафка да изясни себе си на ничия земя, убийство с телепортация и куп чудатости в стила на японска мистика. Реалните случки се преплитат с метафизичното, със спомени, проклятие, сънища, блянове, мечти, фантазия....
Мураками пише с кратки изречения, с не много дълги описания, образно, но книгата се чете трудно.
Когато Кафка накрая си тръгва от града и библиотеката, за да се върне в Токио и да започне живота си отново и начисто, един от героите Ошима му казва "...Но някъде в главите ни - поне аз си мисля, че е там - има едно кътче, където пази тези спомени. Като книгите по рафтовете в нашата библиотека. И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветята. С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека"