Айседора Дънкън - "пеперуда" бунтарка, останала в историята

Преди време прочетох статия в женско списание за тази жена, живяла в началото на миналия век и запомних името, като "регистрирах" историята и като интересна, но едно интервю на Маша Илиева ме накара отново да си спомня за Айседора Дънкън и да се поразровя за нея. На въпроса на журналистката към Маша Илиева, дали Айседора Дънкън е най-великата балерина, нашата прима отговаря:
"Това е човек, който е обърнал понятието на много хора, за танца и начина, по който може да танцува човек на сцената. Трябва да има някой пръв в нещо." Този отговор ме провокира да се интересувам за споменатата балерина и да поправя невежеството си за жените-бунтарки, които са направили революционни промени в някоя област и оставили следи в историята.
Айседора Дънкън е била изключителна балерина, която променя представите за класическия балет в началото на века и е поставила началото на съвременния танц. Създава свои школи в Русия и САЩ.  Танцувала е леко с плавни движения, боса, облечена само с няколко шала. Публиката я определя като "пеперуда" и всички са омаяни от нейните движения. Била е много известна, особено в Русия, Европа и Южна Америка. Дали защото е танцувала необикновено, артистичната и душа и тяло са имали нужда от набавянето на постоянни силни емоции и бурен живот. Ето защо тя се обявява против брака и живота и изобилства от мъже — млади и стари, ергени и женени, красиви и непривлекателни, богати и бедни - всякакви. Има две деца, които умират в автомобилна катастрофа. Смъртта на децата си посреща спокойно, като че ли е знаела, че ще се случи и всички са мислели, че е полудяла. Дистанцирана от станалото, тя си живеела в свой измислен свят и се разделя с човека, с когото по това време живее. През 1922 г се запознава с 18 години по-младия от нея Сергей Есенин и поставят началото на дълбока, страстна, объркана и разрушителна връзка. Когато се срещат, Айседора е на 44, а Сергей на 26 години. Сломена от проблемите в личния си живот и от гибелта на децата си, тя пристига в Русия, за да учи другите на изкуството на живата музика. За първи път Есенин я вижда на сцената как танцува. Грациозна, страстна, интелектуална - всичко това не може да не развълнува душата на поета. Той приближава, за да се запознаят, но не знае нито английски, нито френски. За да привлече вниманието на жената, която харесва, влюбеният руски младеж сваля ботушите и започва около Айседора див танц. Това няма как да я остави безразлична. Поглеждайки към него и златистите му къдрици, тя проронва: "Ангел..." След минута, поглеждайки в очите му, добавя: "Дявол..." Тяхното съжителство е било съпътствано от  бурни сцени, тежки скандали, дълги раздели, но ги свързва страстна и дълбока любов. Той ту я отблъсква като досадна старица, ту споделя, че таи нежност към нейната доброта. Пие и я принуждава да прави същото заедно с него, след което често стигат до истински изстъпления.
След подобна сцена, когато се прибира от изтрезвителя, той за пръв път я вижда такава, каквато е — остаряла, уморена, изхабена от годините и преживяното. След като връзката им приключва, Айседора дълбоко скърби за самоубийството му и с тъга споделя пред парижки вестник, че между тях никога не е имало кавги, което пак ме кара да мисля, че явно не е имала възможност да оценява реално случващото се, а е получавала някакъв вид амнезия или лудост. Последното представление на великата балерина е било на 8 юли 1927 г. в Париж. На 14 септември 1927 г. тя тръгва на път с кола на красивия млад монтьор Беноа Фалкето и произнася прочутата си фраза, че отива да прави любов, имайки  предвид, че са тръгнали към хотела и за любовна среща. Следва нелеп трагичен и ужасен нещастен случай. Дългият диплещ се шал, който постоянно носи, по дизайн на своя приятелка, се оплита в спиците на спортния кабриолет и здравата коприна я удушава. Тялото и е кремирано и прахът и е положен в парижкото гробище Пер Лашез. Близо 4000 души присъстват на погребалната церемония.
Странен живот, странна смърт на една жена (удушена от шала на съдбата), която завинаги е останала в историята като основателка на съвременния балет.
Eто още нейни снимки - забележителна жена!

Коментари

  1. Забележителна история- трогателна и житейски разтърсваща.Към коментара ти бих прибавила само:Красотата е в очите на този, който обича. Затова тя не е различавала реалността от фантазиите си. Пък и един творец винагие е над нещата, над реалността, над самия Живот,дори! А Любовта...О, Любовта няма лице!!! Тя е сетивност, която разпалва страстта. Независимо от времето, обстоятелствата и ... мъжа отстреща.:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации