Сън

Нищу нямаше ми фчера
ставам сутринта
ф углидалото съ дзверя:
бря чи красута!
Викам сигур са чалдисах
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начервисам
и са нагласа.
Тъй по нощник и терлици
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях съ
цъках със език
плюх си да`н съ урочасам
тъй съ възхитих.
Дъл на пустото глидало
съ яви дифект?
Тъй да съм разхубавяла...
А сиктир бе!
Са умислих утведнъжки
как навън ш`въря?
Момците аку са натръшкат
кату мъ съзрат?
С модна фуста чи забратка
с китка у ръка
с тоз акъл зер за три патки
кату заблеста...
И къдету койт` ма срещни
пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверно сън е билу
сигур йощи спа
и ми са е присънила буйна красута.
Скуркузъбел съм мий ясну
ич да`н ма сазреш
щот ут толкува прикраснус
мой са пубулейш.
Толкус убус да са изсипи
тъй връз мен кат дъж...
Някой тряа да мъ ущипи
(пу възможнус с мъж)

Маргарита Стефанова