Цветно стихотворение
обръщам се да търся светлото,
на брега на черното откривам жълтото
и точно тук е смешното:
Не може топлото, да живее под наем в страшното!
Чертая кръг със синьото и чакам лятото.
Червеното пък влиза непоканено,
било изплашено от тъмното.
- Но моля Ви, тук има място само за слънцето!
Червеното погледна ме лукаво и каза ми секретно:
- Ако искаш да прогониш черното,
покани на гости любовното.
- Но то е квартирант при страшното!
Ето защо е мрачен света, ми каза червеното,
топлото и любовното са затворени от страшното....
октомври 2008 г, Бургас
РЕЗОНАНС Попаднала в света на Невъзможното/ обръщам се да търся Щастието,/а то разплакано и полуголо/ крещи от ужаса на драмата:/ Любовното дошло внезапно- /изгарящо, пленително и диво/ разкъсващо, пронизващо и огнено/ невъзмутимо във Душата е нахлуло./ Светът изтръпна:/ Любовното разголено грозяло/набивало в очите като грешница/Светът опиянен крещял: Любовното не носи на сълзи и драма.../ От Ужаса Сърцето млъкнало!/А Щастието като в изкривено огледало/ заприлича на красива вещица./ Тогава Страшното погълна Светлото.../ Но пак отнякъде изпълзя Красивото./ И заблестя по-силно и от Светлото.. За да се роди познанието:/ Не се убива Светлината с Мрака! 19.08.2010
ОтговорИзтриване